Еййй най-после коригираха старите пенсии ! Десетки години разни партии и разно-цветни политици, разни капацитети дъвчеха тази тема > старите пенсии все повече изостават от ново-отпуснатите. И нищо не направиха. И по времето на Бойко също.

   Стотици хиляди хора, трудели се десетки години бяха несправедливо ощетени. Те бяха оставени да мрат от глад. За софийския елит бе важно техните заплати, да бъдат едни от най-големите в ЕС. Четох за инж. Чайков от ПУДООС, със 380 000 лв. месечна заплата.

    Ще ви дам пример с мен самия. Бях пенсиониран в края на 1989 г., защото на едно събрание 1988 г. повдигнах въпроса  за огромните премии във ВМЗ - Сопот.  Новата червена буржоазия не ми прости това. Другаря Гунчев с над 100 000 лева годишна премийка. Там всички получаваха сладки премии > от 800 лв. за работниците, до няколко хиляди, и до няколко-десетки хиляди лева за началниците.  Говоря за онези пари, когато долара на черно бе 3 лева.

   И когато типовия хляб бе 15 ст., билет за трамвай 4 ст., фунийка сладолед пак 4 ст. и т.н. Та тогава шефовете от ВМЗ Сопот взимаха по 15 000 лв. годишни премии ! А ние военните ( СЪС ЗЕЛЕНИТЕ ЧОРАПИ ) не знаехме какво е това премия или парична награда. Получавахме за отлични резултати по БПП ( Бойната и Политическа Подготовка ) на подчинените подразделения т.н. "СЛУЖЕБНА БЛАГОДАРНОСТ" = 0,00 лв.

   И така последните 6 години бях началник-свръзки на ракетна бригада край Карлово. Истинска ракетна бригада, която можеше да разруши Истанбул с няколко залпа с ядрени бойни глави. Пък и Босфора щеше да се разшири малко ... Имах над 220 подчинени свързочници с войниците заедно. След като поех длъжноста есента 1983 г., само след 8 месеца чисто черната ми коса, стана чисто бяла. Защото предишните началник-свръзки бяха оставили само развалини. Аз си зная какво ми струваше, да им изрина наследството.

   Командния състав на свръзките в бригадата, бе 45 души заедно с мен. Или аз имах 44 подчинени офицери, старшини, сержанти. Последната в списъка бе сержантка, която даваше дежурство в една стационарна апаратура. Тя бе по-млада и се пенсионера десетина години след мен. Някъде 2 000 година ... Срещнала жена ми и се похвалила, че получава над 700 лева пенсия. А аз тогава нямах и 300 лева. Ей това е ... само за 10 години разлика !

... Не съм черноглед, не затварям очи за хубавото. Увеличиха ми пенсията > благодаря.  Но през тези 30 години докато чаках това, бях на няколко пъти на милиметри от смъртта, поради разни заболявания. Щях да си отида без да видя, тази безкрайно закъсняла справедливост. Но много мои колеги и подчинени, нямаха този късмет.



   Двамата последни социални министри Георги Гьоков и Лазар Лазаров, които подготвиха и осъществиха тази пенсионна реформа.